През портите на Гросето, до морските вълни на Принчипина

ПРЕДИСТОРИЯ

В сърцето на Тосканска Марема тухлена стена защитава историческия град Гросето, оставайки не промененa и до ден днешен. В древни времена по тези места са живеели етруските, които основават селището Руселе. Историята на цялата община Гросето започва от праисторията и хора живеещи в пещери до наши дни, като включва планината Учелина и съществуващия от преди това град Роселе (в наши дни от град Роселе има останки и руини) като и двете места са включени в общинската територия от средновековието на Гросето. Доказателства за праисторическия период могат да се видят в пещери разположени в подножието на планината Учелина и в сърцето на природен парк Марема. Останките на Роселе започват през 6 век, когато е нападнат от варварските популации, идващи от север. Въпреки че продължавал да бъде епископия, Роселе бил практически необитаем, докато надолу по течението на река Ombrone се формирала общността на Grosseto, която нараствала максимално бързо.

Гросето при семейство Алдобрандески

Град Гросето възниква след окончателното изоставяне на близкия Роселе. Средновековния произход на града датира с документ от 803 г. когато владенията на църквата Сан Джорджо преминават в семейството на Алдобрандески. Семейството на Алдобрандески поради наличието на многобройните си имоти, започват да контролират почти цялата територия на сегашната провинция Гросето и някои области на Ливорно и Сиена. Благодарение на семейство Алдобрандески град Гросето достига своя максимален разкош и по късно града преживява голямо демографско увеличение.

След господството на Алдобрандески, което продължава 400 години, дойде ред на Медичите и Лорена. Ако първите не са успели да възстановят района на блатата и маларията, то вторите започнали пълното рекултивиране, което позволи тосканска Марема да бъде такава, каквато я виждаме и днес.

Гросето при Козимо Медичи – проект за „Mura Medice“

През 1557 г. войските на Козимо I Медичи навлизат в Гросето и го приватизират изцяло. Франческо Ⅰ (синът на Козимо) поръчва строителството на нова и по-голяма градска стена, по-укрепена от предишната и с шестоъгълна форма (като на снимката), която прави центъра на града непревземаем, a внушителен герб на Медичи е поставен в Bastione Fortezza като доказателство за завършването на работата и нейното величие.

MURA MEDICE

След като Медичите идват на власт, Гросето преминава от властта на Сиена във властта на Флоренция. Изграждането на новите стени били с възрожденски стил, а за построяването били наети много затворници със специален указ. Работата им отнема повече от 19 години като стените били напълно завършени при Фердинандо Ⅰ. Шестоъгълните стени били оборудвани в ъглите с внушителни отбранителни бастиони с постове за охрана. Запазени били обслужващи галерии, складове и фоайета. Стаите и пътеките са павирани с тухли, подредени във вид на рибена кост. В същото време били извършени и други необходими дейности като били изградени серия от подземни цистерни за събиране на дъждовна вода, която винаги е бил много голям оскъд в района.

Гросето при Леополд Ⅱ ди Лорена – По време на малария

Марема както крайбрежна така и хълмиста, е гранична земя преминаваща през различни епохи, тук са отбелязани границите между последните етруски крепости и настъплението на легионите на Рим, границата между византийските и лангобардските държави, границата между папската държава и Великото херцогство на Тоскана. Днес тази древна земя бележи границата между Тоскана и Лацио. Всички популации, които са живели в Марема през цялата история, неизбежно е трябвало да се борят усилено, с застоялата и гъмжаща от комари вода, заселили се в Марема- от етруските и римляните до византийците и лонгобардите, от благородните фамилии на Алдобрандески, Медичи, от испанците от Лорена до днес, проблемът и болеста – малария, винаги е съществувала.

Едва през 18 век след завършването на стените Гросето започва бавно да се възстановява, след като Леополд Ⅱ ди Лорена (най-великия херцог на Тоскана) разделя територията на държавата Сиена на две провинции, след което е създадена Долна Сиена със столица Гросето. Благодарение на реформите на Леополд градът претърпява решителен икономически и културен ренесанс. По-късно поради неизбежен риск от малария, той нарежда всички институции да бъдат преместени в близкия Скансано през летния сезон.

С Леополд II почти всички кули и почти всички часови са разрушени през 1855 г., облагородявайки външния им вид и превръщайки всичко в оградена с дървета обществена алея. Както виждате до ден днешен всичко е запазено в средновековния си облик и нито малария, наводнения или война не е успяла да съсипе стените на града. През 19-ти век цялата градска стена е напълно трансформирана в обществен градски парк с пътека, която се вие покрай оградени с дървета алеи.

Великият херцог Леополд II със сигурност е най-цененият и обичан от населението политик в хилядолетната история на града, дотолкова, че е наречен нежно „Канапоне“ заради цвета на косата и брадата си и е почетен със скулптурен паметник, посветен на него, поставен на Пиаца Данте през 1846 г.

Жената стояща ниско до Леополд представлява Марема – умиращото дете на бъдещето. Стоящото от дясно на него дете което мачка с краката си змия, която в същото време е ухапана от грифон. Като цяло паметникът символизира положителната промяна, която Леополд II ди Лорена е успял да осъществи за бъдещето на Марема, помагайки за изкореняването на маларията.

Из малките улици на Гросето – пауза кафе

Щом преминете през градските порти, първото нещо което ще ви направи изключително впечатление е площад Данте. Докато се разхождате из площада ще видите още няколко забележителни места като катедралата Сан Лоренцо, паметника на Леополд и Палацо Алдобрандески. Но най-интересната част е когато се втурнете по малките улици пълни с малки кафенета и уютни ресторантчета, да усетите аромата от средновековието и да се насладите на чаша топло кафе.

ПЛОЩАД ДАНТЕ/ PIAZZA DANTE

SAN LORENZO

Едно от най-уникалните творения на площад Данте безспорно това е катедралата Сан Лоренцо. Тя беше първата сграда на този площад която ме впечатли с външната си архитектура. Тази фасада е построена между 1840 и 1845 г. на базата на романтичния вкус към двуцветното бяло и червено. Изградена е с три портала, а в горната централна част има кръгъл прозорец във формата на Розета. Камбанарията е издигната от лявата страна на катедралата. През 1911 г. тя е преустроена трансформирайки и приповдигайки двойните и тройните сводести прозорци. Пред катедралата има стълби, може да ги ползвате като пейка за почивка, ние доста си поседяхме наслаждавайки се на слънцето и преминаващите хора.

PALAZZO ALDOBRANDESCHI

Разположен на Пиаца Данте, Palazzo Aldobrandeschi е дворец, в който се е помещавало семейство Aldobrandeschi- едно от благородническите семейства в Южна Тоскана през ранното Средновековие. Известен още като Palazzo della Provincia, Palazzo Aldobrandeschi е една от най-красивите сгради в цял Гросето. Построена в началото на ХХ век по проект на архитекта Лоренцо Порчиати, сградата е в неоготически стил със Сиенско вдъхновение с ясни препратки към Палацо Публико в Сиена.

В новинарският вестник от миналото до наши дни все още съществува едно велико писание което гласи: «от декоративна гледна точка най-добрите граждански паметници и обекти ще бъдат върнати в Гросето, възстановявайки ги с елегантния сиенски готически стил на фасадата и страните на онези сгради, които невежеството на хората и варварството на времето са обезобразили.»

CHIESA SAN FRANCESCO/ЦЪРКВА САН ФРАНЧЕСКО – Il Pozzo della Bufala

Църквата има проста фасада с портал, характеризиращ се с икона над която има прозорец с формата на – розета. В центъра на манастира стои Pozzo della Bufala от 16 век, ограден от две колони върху които лежи ценна корона, а под нея е резервоарът за събиране на дъждовна вода. Изграждането на кладенеца, който имал за цел да захранва манастира, е бил поръчан от Фердинандо I де Медичи, за да замени съществуващия кладенец, разположен извън сегашната зона на манастира, който всъщност е бил разрушен по време на изграждането на стените Медичи.

ПРИНЧИПИНА А МАРЕ– крайбрежието на Марема

След такава хубава разходка в Гросето нямаше как да пропуснем да се разходим и до морето. Уникалната гледка предизвика вълнуващо настроение дори през месец април, когато не е точно за плаж. Principina a Mare се намира на около 15 км от Гросето. Крайбрежието на юг от Principina a Mare се характеризира с класическите диви плажове Maremma, които навлизат в блатисти райони към Ombrone. Mестността е доста популярна поради близостта на устието на река Ombrone и природен парк Maremma. Да избягаме от историческия град и да се разходим по крайбрежието на природен парк Марема се оказа страхотна идея, най- вече за малкия ни палавник.

Ако ви е харесала публикацията, регистрирайте се за бюлетина на блога за да получавате първи новини за нови публикации!

Надявам се че моите разказани истории ви допадат и харесват. Няма да спра да пиша и да помагам с каквото мога, било то със снимки, показани места, информация или видео. За видеоклипове посетете профила ми във TikTok или YouTube .

Ако имате въпроси свързани с публикацията ми може да ми пишете на лично съобщение в страницата на блога във Facebook или на профила ми в Instagram .

Последвайте страницата ми във Facebook за да получавате новини в случай че обновя някоя от публикациите ми !

BON VOYAGE