Здравейте отново виртуални приятели! От известно време насам не съм споделяла нищо с вас. Имам още много истории за разказване. Някои път оставям историите си за по късно, а следващия път ги споделям веднага. Може би чакам нещо или някой да ме вдъхнови, а малкото селце беше наистина достатъчно за това.

Слушали сме много за село Жеравна, за да имаме необходимото желание да го посетим. Нашият престой там продължи около два дни, с една нощувка. Разгледах предварително онлайн снимки и прочетох нужната информация. Запознах се със самата история за него още от едно време и така сътворих моя разказ за вас.

Село Жеравна е записано под номер 57 в Опознай България“ – 100 национални туристически обекта, така че ако имате време и възможност, посетете го.

Къде се намира? Жеравна се намира на 48 км източно от Сливен, на 116 км западно от Бургас и на 352 км от София. 

---

В полите на Стара планина на територията на община Котел, обсипано от слънчевите лъчи, ни посреща старопланинското село Жеравна.

Движим се бавно и вече наближаваме двуетажните красавици с просторните си стрехи, а наоколо никои не минава. Сами сме!..

Някога на това място е имало малко тракийско селище наречено – Потук. За произхода на името му съществуват три версии: -едната идва от името на птиците Жерави, въпреки че е малко съмнително тъй като тук никога не били кацали такива, втората от „жерна“ думи със старославянски произход- значещ воденица. Тази версия е по вероятна тъй като в селото имало множество воденици. И третата версия е че в близкото минало Жеравна се е наричала Жеруна, като след освобождението на България постепенно преминава в днешното си име Жеравна.

Времето в село Жеравна е спряло и животът тече бавно. Тук няма да видите забързани хора отиващи на работа, а колите са ограничени поради тесните и калдъръмени улици, а и всеки предпочита да остави колата си на големия паркинг в началото на селото и да тръгне пеша. Така се пренасяш в нужната атмосфера, чуваш шумът на дърветата и чуруликането на птиците.

–Какво да очаквате? Тук ще видите остатъци от чорбаджийското минало на жеравненци и тяхното селце.

-А слушали ли сте за легендата на село Жеравна? -Ако не сте, прочетете я!

Легенда

Съществува легенда за земите на селото. Говори се че земите са били притежание на сестрата на цар Иван Шишман, която в последствие е дадена за съпруга на султан Мурад. Управлението на селото било поверено на местните и тук турци не можели да се заселват, дори преминаващите такива е трябвало да слизат от конете си и да ги водят. По този повод селяните били освободени от данъци, но всяка година трябвало да изпращат определен брой войници да обслужват нуждите на султан Мурад. По-късно това задължение било прехвърлено на местните цигани прочути гайдари, които веселели турските първенци в Цариград.

Вървейки по калдъръмените улички и търсейки сянка под някоя стряха, разбирам колко много тайни крие това старопланинско селище. Минаваме покрай малки схлупени къщурки с високи каменни дувари и не след дълго се озоваваме пред къщата на писателя Йордан Йовков. Стоим отпред, спрели сме се и наблюдаваме с голям интерес без да очакваме много от къщата-музей.

Йордан Йовков е роден на 9 ноември през 1880 година. Той преминава детските си години в родното си място Жеравна. По-късно се записва да учи тук, а след това през 1895 година завършва основното си образование в Котел. През 1900 година завършва гимназия в София. Учителят му по литература и поет Иван Грозев, му предсказва бъдеще на писател.

Прекрачвайки прага се отваря гледка към малък китен двор, а в средата ни посреща статуя на писателя на късия разказ Йордан Йовков. От дясно на него се срещаме и с къщата музей, а пред нея са наредени десетки саксии с цветя.

Влизаме на вътре през малко антре, придружено от две малки стаи. Едната стая е преобразена в типично български дом от едно време (мебелите, посудата, огнището), а в другата стая се помещават едни от най-популярните ръкописи на Йовков ( По жицата, Шибил, Индже, Божура).

Тук ще видите карта на селото отбелязваща къщите на реални хора, запомнени в разказите на „Старопланински легенди“ и една автентична писалка с която Йовков е писал самият разказ. В наши дни все още имаме възможността да посетим и разгледаме тези къщи.

Малко повече снимки от къщата на Йовков, може да видите тук .

На излизане от музея продължаваме нашата разходка, пред нас се отваря гледка към селото. Слизаме по стръмната пътека и се намираме само на няколко метра от центъра. Жеравна е толкова малка че успяхме да я обходим само за 2 часа със почивките и посещенията в музеите.

Вървейки към централния малък площад, срещаме няколко баби да продават изтъкани на ръка пъстри черги, плетени терлици, домашен мед и други. Ние като туристи се спираме и веднага си закупуваме сувенири за спомен от мястото.

Разхождайки се по тесните улички времето неусетно минава, но не спираме да гледаме наоколо. Къщите са направени от камък и дърво, цялата обстановка е напълно автентична. Село Жеравна е един музей на открито, в който можем да видим как са живеели местните преди стотици години. Всеки двор е като етнографски музей. Спомням си още ароматът на старо дърво и чимшир в хотелската стая.

Зад високите дувари се крият китни градинки, отдавна неизползвани каруци, дикани и всякакви други съдове, които са били неизменна част от ежедневието на фамилиите живели там преди много десетилетия. Уюта на къщите е допълнен от топлите цветове на чергите и напуканата от времето дърворезба.

Какво още?

• църквата Свети Николай

Приближаваме църквата Свети Николай. Това е едно от най-внушителните места тук. Построена е през 1834 г. В наши дни в храма е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар.

• галерията „Христо Тодоров“

Още едно от внушителните места в Жеравна е галерията „Христо Тодоров“. Тя се помещава в старото селско училище намиращо се в голяма близост до църквата Св. Николай. Галерията включва над 400 творби на известни художници, както и на утвърдения български художник Христо Тодоров-основател на самата галерия.

Кой други места да посетите?

• къщата на Сава Филаретов
• къщата на Руси Чорбаджи

Какво друго интересно?

1. Ретро снимки

Направете си ретро снимки с народна носия по ваш избор. Къде се намира фотото? Фотото се намира на 20 м. от общината. Цена 30 лв. за над 100 броя снимки като едната от снимките я дават с рамка.

2. Фестивалът на народната носия

Фестивалът на народната носия се провежда в селски парк Добромирица, създаден през 2008 година от Христо Димитров – председател на Фондация „БЪЛГАРЕ“. Той избира архитектурен резерват село Жеравна заради автентичната атмосфера. Фестивалът е три дни (петък, събота и неделя) и се провежда в последната седмица на месец август. За да посетите този фестивал има няколко изисквания които задължително трябва да спазите и те са:

• Да сте облечени във фолклорна носия!
• Ползването на мобилни телефони е разрешено само на определено за разговори място!
• През първите два дни категорично е забранено заснемането с камери, фотоапарати, мобилни телефони и др. Право на това имат само медии и служебни фотографи на фестивала!

С тези изисквания организаторите на фестивала се стремят да постигнат типичната атмосфера от едно време в името на едно необикновено преживяване, богато на приятни емоции и оставящо незабравими цветни спомени.

Пропускът да влезеш в селото по време на фестивала е с пакетна цена (общо за трите фестивални дни) 30 лева за възрастен, деца от 7 до 14 години 15 лева и безплатен за деца до 7 години.

Ако ви е харесала публикацията, регистрирайте се за бюлетина на блога за да получавате първи новини за нови публикации!

Надявам се че моите разказани истории ви допадат и харесват. Няма да спра да пиша и да помагам с каквото мога, било то със снимки, показани места или само информация.

Ако имате въпроси свързани с публикацията ми може да ми пишете на лично съобщение в страницата на блога във Facebook или на профила ми в Instagram .

BON VOYAGE

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.